Актуални проблеми обсъждаха анестезиолозите

 Facebook

 Twitter

В рамките на провелия се в Несебър 18-ти конгрес с международно участие. Над 600 специалисти се включиха в събитието.

Дружеството на анестезиолозите в България, с председател проф. Николай Петров, дмн, началник на Катедра „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение” към ВМА, проведе 18-ти конгрес по анестезиология и интензивно лечение с международно участие. По време на форума водещи специалисти от цял свят обсъждаха проблеми, свързани с особеностите при приложението на анестезията, лечението на болката, мултидисциплинарното лечение на травмата, клиничното хранене в интензивната медицина, икономическите аспекти на интензивното лечение и др.

Водещи лектори в научната програма бяха проф. Дейвид Уилкинсън – президент на Световната федерация на дружествата на анестезиолозите (WFSA) и проф. Даниела Филипеску – президент на Европейската асоциация на анестезиолозите (ESA). В програмата бяха включени и два симпозиума с лектори от Борда на ESA. В симпозиума „Безопасност на пациентите” лекции изнесоха проф. Рави Махаджан и проф. Дейвид Уитакър от Великобритания. В симпозиума „Периоперативно ръководство и как да го прилагаме в клиничната практика” лектори бяха проф. Мартин Трамер, главен редактор на EJA “European Journal of Anestesiology”; проф. Стефан де Херт, председател на Научния комитет на ESA; проф. Марк Самама – председател на Финансовия комитет на ESA.

По време на форума бяха изнесени над 90 доклада и бяха представени 50 постера. В събитието се включиха над 50 чуждестранни изтъкнати учени и близо 550 български участници.

Представяме ви първите коментари от конгреса, като ще имате възможност да се запознаете и с мненията на някои от чуждестранните участници.

Проф. Николай Петров

(На снимката - проф. Петров с проф. Кенаров)

Проф. Петров, проведохте 18 национален конгрес по анестезиология и интензивно лечение с международно участие. Вашият коментар за събитието.

По правило, на един такъв форум се насочваме основно към специалността ни и коментираме основни методи за обезболяване, усъвършенстване на техники в анестезията, нови подходи в лечението на травмата, на сепсиса, на клиничното хранене. Това, което прави впечатление е един неистов стремеж да се вкарат все повече професионално-синдикални проблеми в нашата дейност, по простата причина, че до такава степен са ескалирали проблемите на колегите, че все по-малко задържат вниманието си върху научните презентации и все повече коментират тежкото си ежедневие. В този ред на мисли ние организаторите се стремим да балансираме тези два процеса.

По време на форума имаше и силно чуждо присъствие.

Да, чуждото присъствие бе много силно. Тук бе президентът на Световната асоциация на дружествата по анестезиология – проф. Уилкинсът. Тук бе президентът на Европейската асоциация по анестезиология – проф. Филипеску. Проф. Пиацеволи – президент на Световната асоциация по венозна анестезия също беше тук. С него ще организираме следващия световен конгрес, през месец май 2014 г. в София. Спечелихме домакинството за този форум, за който положихме много усилия. Тук беше и главният редактор на европейското списание по анестезиология, ковчежникът на Европейската асоциация, имаше също така и много колеги от съседните ни държави – от Турция, от Гърция и т.н. Тоест, чуждестранното участие действително беше много силно. Освен това, от чужбина имахме и много поканени български анестезиолози, които работят в САЩ, в Англия. Те също представиха презентации по време на форума.

Проведохте и Общо събрание на Дружеството.

Това беше отчетно-изборно събрание. На него аз представих отчетния си доклад за изтеклия четиригодишен мандат и съответно се проведе избор за нов председател на Дружеството, нов управителен съвет, нов контролен съвет за следващите 4 години.
Аз бях преизбран за председател и това, което казах на колегите си след като бях преизбран, беше в типично мой стил. Предпочетох да бъда откровен с тях и им казах, че когато ме избираха преди 4 години аз бях повече радостен и повече оптимист. Сега съм радостен, че имам тяхното доверие, но по отношение на оптимизма и това, което ме чака като перспектива, имах предвид изминалите четири години и борбата, която водих в техен интерес. Аз там, където работя съм добре и всичко, за което съм се борил е за тях. Наложи ми се все повече да упражнявам синдикална дейност, а не истински анестезиологична. По принцип моята работа би следвало е да се грижа за преподаване, за повишаване на квалификацията на анестезиолозите, за организиране на конференции. На тази конференция присъстват 600 души и мисля, че с екипа ни се справихме доста добре с организацията.

Какво е посланието ви към вашите колеги?

Хората сме различни. Илюзия е да си мислим, че сме еднакви. Има обаче нещо, което е много важно – чувството за екип и чувството за единство. Ако ние нямаме единство, ако не се опираме на това, ако се поддадем на сепаратизма, нямаме никакъв шанс. Неслучайно и на Народното събрание стои този надпис – Съединението прави силата. Друг е въпросът кой го разбира и как го прилага в живота.

Проф. В. Платиканов

Проф. Платиканов, вие бяхте един от основните участници в 18 конгрес по анестезиология. С какви впечатления останахте от събитието?

Бих могъл да маркирам няколко акцента – на първо място голямото участие на анестезиолозите от цялата страна. В събитието се включиха над 600 души, което е почти границата на всички анестезиолози в страната. На второ място – темите, които се разглеждаха бяха съвсем актуални и неформални, така да се каже. Коментираха се въпроси, които вълнуват анестезиолозите от гледна точка на науката и практиката, а също и от гледна точка на отношенията в които те работят. Става въпрос за отношенията между самите анестезиолозите, за отношенията между анестезиологичната гилдия и останалите, както и отношението между анестезиолозите и държавата. Третият аспект, който засяга и неглижираното отношение на държавата към анестезиолозите беше изведен най-добре в Общото събрание. За съжаление, както е известно, анестезиолози няма, но въпреки това не се прави необходимото, било то от Здравна каса, било то от Министерството на здравеопазването. Говорим за по-добро организиране, за да остават анестезиолози в България. Както е известно, българските анестезиолози са прекрасно приети навсякъде по света, което означава, че те са добре квалифицирани, хора на високо практическо и научно ниво.

Проф. И. Смилов

Проф. Смилов, бяхте един от основните участници в 18 конгрес по анестезиология. С какви впечатления останахте от събитието?

Конгресът се радваше на много голяма посещаемост, като бе спазена и традицията да имаме много чуждестранни лектори. Тематиката обхвана голям спектър от анестезиологията и от интензивното лечение, защото нашата специалност има две основни части.
Анестезиологията в България изживява една криза по отношение на човешките ресурси. За съжаление ние сме специалността, която има най-много свободни места, защото младите специалисти заминават да работят в чужбина.
По отношение на новите методики, които бяха демонстрирани, направи много добро впечатление, че у нас веднага навлизат в клиничната ни практика световните новости.
Нашето Дружество поддържа много добри международни връзки и вече в продължение на 20 изпращаме млади колеги на специализации във Франция, Германия, Япония.

Споменахте за събитие, което предстои да проведе през следващата година.

Повече от 12 години в България има Асоциация за лечение на болката. Тя обединява усилията на всички специалисти, които се занимават с болка – като се започне от анестезиолозите, мине се през невролози, ревматолози, травматолози и т.н. На всеки две години се организират конгреси, на които се дискутира болката от различни аспекти. Следващият конгрес ще се проведе догодина през месец юни в Хисаря. За съжаление, въпреки нашите усилия, в България все още няма изградени истински центрове за болката, които да са мултидисциплинарни.

Проф. Ч. Стефанов

Проф. Стефанов, вашите впечатления от 18 национален конгрес по анестезиология и интензивно лечение.

Тазгодишният конгрес за пореден път позволи да се съберем основната част от анестезиолозите в България на един форум, да разгледаме проблемите, както научни и чисто клинични, така и някои социални и икономически проблеми, които съществуват при нас. За наша радост, конгресът отново беше уважени от именити лица и от чужбина. Научната програма протичаше едновременно в три зали, което показва, че анестезиолозите, независимо от проблемите, които стоят пред тях, са насочени към науката и към развитието. Научната продукция бе на добро ниво, засегнаха се повечето актуални проблеми на нашата специалност и се надявам повечето от колегите да са успели да сверят часовника си с новостите.
Проведе се и Общо събрание на Дружеството ни, на което бе избрано ново ръководство. За втори мандат бе избран проф. Петров. Избра се нов управителен съвет и се набелязаха доста нови задачи, които предстои да бъдат обсъдени и задействани. Надявам се ръководството да успее да осъществи добри контакти с ръководството на БЛС, с НЗОК, с Министерството на здравеопазването и парламентарната здравна комисия.

Проф. А. Темелков

Проф. Темелков, бяхте един от основните участници в 18 конгрес по анестезиология и интензивно лечение. Вашият коментар за събитието.

18 конгрес по анестезиология и интензивно лечение с международно участие, протече доста добре. Част от нещата, които видях и чух надхвърлиха моите очаквания, особено по отношение на доклади, които изнесоха млади колеги. Позволявам си да кажа това, защото съм бил на доста форуми в чужбина.
Бих посочил презентацията на д-р Иван Трайков за мястото на нестероидните противовъзпалителни средства за контрол на болката след изгаряне. Както знаем, изгарянето е един голям проблем за пациентите, особено за тези, на които се налага да им бъдат направени неколкократни оперативни интервенции. Бих посочил и презентацията на д-р Николай Йорданов за бариери преди постигането на адекватен контрол на болката при рака. Знаем за д-р Йорданов, че полага неимоверни усилия за проблемите на болката при онкологичните заболявания и смея да твърдя, че той е един от най-добрите специалисти в тази област.
Бих посочил също и темата, която разви д-р Якова за емпирична антибиотична терапия при пациенти с изгаряния.
Всички тези презентации бяха на млади колеги, както вече отбелязах, които са в начална степен на развитие. Според мен прави чест на конгреса, че имаше сериозно участие с подобни доклади. И основната роля на държавата е да успее да задържи младите колеги и да не допуска тяхното напускане на държавата.

Доц. Г. Царянски

Доц. Царянски, бяхте един от основните участници на 18 конгрес по анестезиология и интензивно лечение. Вашият коментар за събитието.

Това беше поредният конгрес, с който се видя, че въпреки информацията, че специалността ни е в някаква форма на застой, в лечебните заведения намират място нови методики за лечение и резултатите ни са съпоставими с тези в останалите европейски държави. Това, което винаги ни интересува е каква е цената и по този начин до известна степен слагаме спирачки на най-новото и прокламираното по международните научни форуми.
Направи впечатление, че нивото на представените резултати става все по-добро. Дизайнът на проучванията се доближава все повече до този на презентации, които могат да се видят на водещи световни форуми. Доказателство, че ние сме все по-близо до световните тенденции беше и присъствието на толкова видни фигури в областта на анестезиологията на конгреса.

Петър Колчев, издател

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Снимки: Surgery