А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Почти от 50 години съм отдаден на хирургията

14.09.2016 / 09:30 - surgery.bg
 
 Facebook

Това коментира пред нас в специално интервю известният детски хирург проф. Огнян Бранков, който на 15 септември тази година отбелязва 70-годишен юбилей.

 


Почти от 50 години съм отдаден на хирургиятаПроф.Огнян Георгиев Бранков е роден 15.09.1946 г. в София. Той е трето поколение лекар. В неговия род личат имената на видни специалисти от миналото - хирург, педиатър, психиатър. Завършва Немска езикова гимназия в София през 1965 година и специалността медицина в МФ -София 1972 година. Като студент е член и председател на Кръжока по спешна хирургия към болницата „Пирогов”. След първоначално назначение в хирургията на Окръжна болница в Перник, постъпва на работа в Секцията по детска хирургия на болницата „Н.И.Пирогов” през април 1976 година където работи непрекъснато 37 години. В момента работи като детски хирург в Болница „Токуда”, отскоро Аджъбадем Сити клиник София.

Специализира в Берлин и Лайпциг, Москва, Виена, Брюксел и в САЩ (Бостън и Ню Йорк).

Проф.Огнян Бранков е водещ детски хирург в областта на гръдната и коремна хирургия. Разработва научно и практически въпроси на диагностиката и лечението на някои заболявания на хранопровода. Създава единна схема за комплексното лечение на химическите изгаряния на хранопровода и късните последствия от тях. Въвежда някои нови оперативни методики със собствени приноси в хирургичната техника при операциите на хранопровода. Водещ в детската белодробна хирургия.

Проф.Огнян Бранков има 5 специалности – по обща, детска и гръдна хирургия, по спешна медицина и здравен мениджмънт. Притежава международен европейски сертификат по детска хирургия, както и сертификати по ендоскопия и бронхоскопия.

В продължение на 30 години води упражнения със студенти и специализанти на български студенти и на чужди студенти на английски език. Участва в изпитните комисии по хирургия и за специалността детска хирургия.

Автор е на над 120 научни публикации, отпечатани в български и международни списания и сборници. Участвал в над 80 български и международни научни форуми. Има 20 рационализации и 1 изобретение. Съавтор в 6 учебника по хирургия, издадени в България, както и един учебник на английски език издаден в Springer. Съставя и издава най-модерния български учебник по детска хирургия.

Проф. Бранков е бил Национален консултант, Председател на Научното дружество по детска хирургия и Заместник председател на Националния съсловен съюз на лекарите хирурзи. Бил е член на СНС по хирургия към ВАК. Член на пленума на БХД. Член на Европейската Асоциация на детските хирурзи. Асоцииран член на Румънската Академия по детска хирургия. Асоцииран член в пленума на УЕМС - Европейската асоциация на лекарите към Европейския съюз.

Проф.Огнян Бранков има значителен принос за развитие на българската детска хирургия. През 2000 – 2001 година е завеждащ Катедра по детска хирургия към МУ-София, а от 2004 до 2013 година е ръководител на секция и клиника към УМБЛСМ „Н.И.Пирогов”. С помощта на спонсори осигурява основна апаратура за отделенията, операционната и реанимацията, като съдейства за въвеждането на новите технологии в практиката. С активните си международни научни участия и лични контакти той отваря детската хирургия към съвременните европейски и световни постижения. За този период организира три конгреса на научното научно дружество, на които идват като гост-лектори видни световни детски хирурзи. Кани водещи европейски хирурзи на демонстративни операции, а също така взема участие в операциите на тежко болни деца в чужбина. Канен е на конгреси като председател на научни сесии и като гост-лектор. Може да се изтъкне, че проф.Огнян Бранков е човекът, който представя пред международната научна общност облика на българската детска хирургия.

Носител е на много отличия, награди и дипломи като почетен знак „Български лекар” 2005 и званието „Медик на годината” 2009. През 2012 е удостоен с приза „Лекар на когото българите вярват” и „Best doctors” 2013 и 2015. През 2016 г. професорът е удостоен и с орден Стара планина-първа степен. Носител е и на почетните знаци на „Пирогов”, на Габрово, на Крайова (Румъния), на Rotary International.

Почти от 50 години съм отдаден на хирургията

Проф. Бранков, на 15 септември тази година отбелязвате личен юбилей. Каква част от тези 70 години посветихте на хирургията?

Още през 1967 година станах член на кръжока по спешна хирургия към болницата „Пирогов”. Той се ръководеше от незабравимия проф. Веселин Матеев, а преки наставници ни бяха д-р Падарев и д-р Митов. Разработвахме научно-статистически теми, правехме опитни операции с животни в мазетата на болницата, където имаше експериментална база. Давахме нощни дежурства в кабинета и постоянно „киснехме” в операционните. После повечето от този кръжок станаха видни хирурзи. В последната година аз бях негов председател.

После през 1973 година постъпих в хирургия на болницата в Перник при големия авторитет д-р Въгленов. След 1976 година цели 37 години непрестанно бях детски хирург в „Пирогов”, а сега от 3 години съм хирург в „Токуда”. Така че сумарно почти 50 години съм отдаден на хирургията.

Вие сте един от най-известните и търсени специалисти в областта на Детската хирургия (как започнахте, защо решихте да се посветите точно на тази деликатна специалност, с какво се наложи да се борите през годините).

Баща ми, известният хирург д-р Георги Бранков, почина когато бях на 8 години. През детството си разглеждах неговите медицински книги, които още пазя. Исках да стана като него и се стремях към това. За известно време се отдадох на литературни занимания и това ми помогна да изградя собствен стил. Четях много художествена и научна литература и сега съм запознат с новостите в медицината и художественото творчество. Но в същността си исках да се издигна до висотата на баща си… не знам, може и да съм го задминал… Сигурен съм, че там някъде той ме вижда и се гордее с мен.

По бащина линия съм търновец, а по майчина – от голям габровски род. Особено във фамилията Гунчеви има много видни лекари от миналото. Дядо ми д-р Стефан Гунчев е завършил във Франция – той е бил известен габровски лекар. Така че медицината присъстваше неизменно в моето детство и в оформянето на моя мироглед.

Станах детски хирург под влияние на ученика на баща си професор Димитър Арнаудов. Учех се от Асен Димитров и Ангел Боянов, мой ментор беше Иван Иванчев. Израснах сред опитни хирурзи – Апостол Апостолов, Мара Георгиева (от голям търновски род, почитателка на дядо ми юриста Сотир Бранков), Мария Михова, Веселина Михайлова…

Така постепенно заживях сред болежките на децата и грижата на техните родители. Научих се да разбирам малките си пациенти, да печеля доверието им, да намирам бърз контакт с тях. Една усмивка, приятелски жест с ръка или малка закачка са достатъчни да се преодолее разстоянието и да се заличи страхът от прегледа при лекаря. С по-големите деца намирам общ език, а с родителите често се налага да играя роля на психотерапевт и наставник. Още повече, че особено сега, тези родители са на възрастта на децата ми.

Една от битките, които водех навремето, беше да се пречупи отношението към пациента и родителите. Тогава бяха строги времена, поведението ни беше заповедническо и безпрекословно. Аз често ходех по специализации в чужбина и виждах колко деликатна и добронамерена е връзката между лекар и малък пациент. Когато се връщах се стремях да въведа нов начин на мислене и отношение. Мисля че постепенно успях.

Известно е, че детските хирурзи в България са сравнително малко. Вие самият успяхте ли през годините да създадете своеобразна банка кадри?

Специалността детска хирургия е елитна по целия свят и е много притегателна за младите колеги. Но в последните 20 години има недостиг на детски хирурзи. Нашата гилдия наброяваше 90-100 души, сега сме само малко над 40. Не смятам тези, които просто имат специалност. Това се дължи на тромавата специализация и на недостатъчно заплащане. Колегите губят мотивация поради изостаналата материална база и слабия интерес на местното и централно ръководство. Освен това, ако работиш в по-малка болница, за да специализираш, трябва да затриеш пет години от своя професионален, социален и семеен живот. Аз бях три мандата председател на Научното дружество и същевременно шеф на най-голямата в България Клиника по детска хирургия. Тези проблеми са ми до болка познати. Едва напоследък виждам някакво просветление, и то само в клиниките в „Пирогов” и в Пловдив. Останалите големи градове са в състояние на хибернация. И това се дължи на неадекватната държавна политика в областта на здравеопазването.

Какви са плановете Ви оттук насетне?

Чувствам се здрав и енергичен, надявам се още много да продължа да работя. Търсят ме пациенти от цяла България, идват даже от чужбина да бъдат оперирани от мен. Усещам любовта и вярата на родителите, доверието на децата. Радвам се и на уважението на моите колеги в „Токуда”, които оперират възрастни хора. Разбираме се добре и се надявам това да продължи още дълго, поне доколкото ми позволят силите.

Мария Радмилова

 

още от Избор на редактора
25.05.2017 / 09:30  

В УМБАЛ „Св. Марина“-Варна за първи път в България при двама пациенти бе приложен подходът на минимално инвазивен директен коронарен артериален байпас

23.05.2017 / 09:30  

Да бъде създадена временна парламентарна комисия, която да разследва начина, по който НЗОК разпределя бюджетите на болниците

22.05.2017 / 09:30  

6-килограмов тумор са извадили от корема на 70-годишна жена от Добрич специалистите на СБЛАОЗ "Д-р Марко А. Марков" – Варна

19.05.2017 / 09:30  

Повече от половината смъртни случаи в света нямат официално посочена причина

18.05.2017 / 09:30  

Целият медицински елит в областта на трансплантологията у нас се събра във ВМА

17.05.2017 / 09:30  

Стандартът по анестезия и интензивно лечение също беше отменен от съда

11.05.2017 / 09:30  

Над 15 милиона лева е надлимитната дейност на болниците за периода от ноември 2016 г. до април тази година

всички...
още от Детска