А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Редките заболявания

17.11.2011 / 19:38 - surgery.bg
 
 Facebook

Случаите се увеличават, тъй като диагностиката става по-прецизна, казва проф. Алберт Бекерс от Секцията по ендокринология на Университета в Лиеж.

 

Редките заболяванияПроф. Бекерс, вие сте световно признат специалист в областта хипофизните тумори и референт за Европа. Обръща ли се според вас достатъчно внимание на т. нар. редки заболявания, в частност и на акромегалията?

Мисля, че вниманието към редките болести, включително акромегалията се увеличава, но не смятам, че е достатъчно. Никога не е достатъчно това внимание, защото има все повече и повече случаи на редки заболявания, тъй като диагностиката става по-точна.
Затова е хубаво да има кампании, включващи медиите, защото понякога това е единственият начин пациентът да бъде диагностициран.

По отношение на пациентите с акромегалия се отчита успех в лечението им.

През 80-те години на миналия век лечението на туморите на хипофизата беше преди всичко с хирургични методи, но през 1985 г. започнахме предхирургично лечение с аналози на соматостатина, които предизвикват свиване на тумора. Това води до по-добър резултат при хирургическото отстраняване на тумора. Седем години по-късно, анализирахме резултатите при първата по-голяма серия пациенти. Сравнихме тези, които бяха подготвени за операция с лекарствено лечение, с пациенти, които не бяха подложени на подобна медикаментозна предоперативна подготовка. Пациентите подложени на лекарствена подготовка показаха много по-добри резултати. Тоест, лекарствено третиране може да подпомогне операцията, тъй като туморът става по-малък, което улеснява и гарантира по-голяма прецизност при извършване на интервенцията.
Напоследък в лечението от особена помощ е и генетиката. При пациенти с генни мутации туморът е доста агресивен и трябва да се открие рано. Още докато аденомът е малък. В противен случай хирургическата интервенция, а и дори лъчетерапията се превръщат в доста труден процес. Неслучайно правим и семеен скрининг, за да можем своевременно да отстраним проблема.

Казахте, че работите в добра колаборация с българските си колеги от Клиничния център по ендокринология и геронтология. Ако трябва да им отправите някаква професионална препоръка, каква би била тя?

Наистина имаме много добри взаимоотношения и сътрудничество.
По отношение на работата бих казал – да работят така, както се работи по света, да вършат изследователската си работа, да я подобряват, както и да подобряват диагностиката и лечението на тези пациенти. Но в действителност българските ми колеги работят отлично.

Ще участвате и в започналия днес край Правец VІІ Международен Неврохирургичен Конгрес на страните от Черноморския регион. Върху каква проблематика ще акцентирате във вашата лекция по време на форума?

Темата е новата нозологична единица, която описахме в Лиеж – това са фамилноизолирани хипофизни аденоми. Това е наследствена болест, но различна от тези описани преди около 10 години, а именно – мултипленните, множествените ендокринни неоплазми, тип 1. Това не е и Комплексът на Карней. Това е друга нозологична единица.
Има много случаи на хипофизни аденоми във фамилията и генетиката в случая се отличава от генетиката и отклоненията, които се наблюдават при Комплекса на Карней или при MEN, тип 1. Интересното е, че тя може би е най-честата от тези фамилни болести. Може би 3% от тези хипофизни аденоми са представители на тази нова нозологична единица. Така че честотата на въпросната новоописана болест е много по-голяма от честотата на MEN тип 1 и Синдрома на Карней.

Мария Радмилова

 

още от Интервюта